![]()
Пользовательского поиска
|
да ги
подкрепят. На практика често всичко става обратното.
От тук той прави следния извод : основната част от телевизионното
комерческо съобщение да се представи под формата на устна реч. Това което е
най-важно, никога не трябва да се позволява изображението и движението да
преобладават над звука, понеже когато зрителите престанат да слушат,никаква
комуникация не произхожда.
Дадения “фактор отвличане“ обяснява защо
толкова много рекламни клипове се възприемат неправилно от публиката. А така
също се обяснява и защо така добре работи използвания от “ Procter & Gamble “ подход когато в рекламите се показват сцени от уж реалния
живот, когато действията на героите в рекламните клипове не отвличат
вниманието на зрителите от произнасяните думи. Такива сюжети не предизвикват “
див “ зрителски възторг хората просто ги
запомнят.
Когато човек иска да получи истинско
удоволствие той по правило “ се обръща към слуха “. Съпоставете например
времето прекарано от вас в слушане на
музика и времето за разглеждане на картини и фотографии.
Между рекламодателите и целта на техните
творения тоест потенциалните клиенти, несъмнено съществува огромно “несъответствие
“. Около 85 % от цялото време на контакт на потенциалните потребители са
средствата за масова информация се полага на телевизионните и масови предавания
/ориентирани за слушане/ и само 15 % се отделят на средствата за масова
информация, ориентирани към зрението / вестници и списания/.
От друга страна 55 % от рекламните средства се
насочват към СМИ, ориентирани към зрението
/ печата /, и само 45% в СМИ наблягащи на слуха / ефирни /. Тук възниква
въпросът правилно ли наричаме телевизията ориентиран към слуха рекламен
носител?
Разбира
се,че не. Но изследванията показват,че в комуникативната ефективност
телевизионният звук е значително по – важният елемент, отколкото признават
повечето рекламодатели и агенции.
До тук разгледах две основни теории, свързани
с процеса на възприятие.
![]() |